“Мис София плюс”
Чули ли сте за този конкурс? Аз не ![]()
По лошото е, че дори в нет-а не са чули достатъчно. Простичкото търсене в Google вади 3 сайта.
Този конкурс е конкурс за красота за жени с увреждания. Провежда се доколкото разбрах за 4-та година.
Конкурсът е част от програмата за интеграция на хората с увреждания. Странна интеграция след като събитието тече тихомълком вече 4 години.
От друга страна горда съм, че има такива събития, защото хората с увреждания са преди всичко хора. С чувства като нас.
Момичето, което печели титлата тази година е нежно, като сълза и много лъчезарно. Казва се Диана Стефанова и има увреден слух.
Тази вече я гледах по телевизията. Усмихната и излъчваща доброта.
Тя и нейния партньор танцуваха танго. Танцуваха прекрасно в невероятен синхрон с музиката и помежду си. Танцуваха без грешки. С много сложни фигури. Излъчваха емоция, каквато няма по лицата на професионалните танцьори.
Гледах ги с искренна наслада и със сълзи в очите.
Плаках защото те не могат да чуят прекрасната песен, чийто ритъм следваха така точно.
Плаках защото не могат да чуят заслужените бурни аплодисменти на публиката.
И сега плача. И си пожелавам: Догодина този конкурс да е по-известен и наистина да помогне за интегрирането на хората едни с други.
Filed under: Наша гордост, Шарки





Хм, принципно съм претръпнала откъм подобни истории… но нещо в мен направо се скъса тази вечер докато четях тези неща. Да, догодина (стига да не забравя) това събитие ще бъде подробно отразено в блога ми. Не че е бог кой знае колко голямата работа, но капка по капка вир. Може още хора да излезнат от черупките си и да се огледат… и да осъзнаят, че няма самотни хора, че живеем в общество, което не задължително изтласква своите несъвършенни единици в ъгълас, а им дава шанс да бъдат пълноценни и щастливи. Защото няма човек, който да не го заслужава.
Честито на победилата и… до догодина.
Страхотен пост междудругото. Шапка ти свалям заради тази истина и начина по който я поднесе..
Вече за 4 път започвам този коментар, дано се получи този път.
Прекланям се пред сърце готово да трепне, като твоето. Благодаря за подкрепата (бъдещата), защото за мен беше важно.
ПП: Благодаря за високата оценка на скромните ми умения.
Гергана Берберска
Ако още почти нищо не си разбрала за това дай е-майл и ще разбереш повече