Индонезийски английски

Породено от коментара на Панев за навиците и езиците.

Та сетих се за опита ми с индонезийския английски. Първи проблем: p и f за индонезийците са еднкави звуци кажи речи. Много им се радвах на обучението като ми викаха: “Miss, Miss i’m pinished.”

Не случайно в разговорниците за пример, като потенциално опасно, се даваше изречението: “I’m packing my suitcase.” (подсказка: заменете p с f в думата packing)

Другият ми проблем беше в някакво (май единственто) барче в един парк. Лято, адска жега. Отиваме с колежката и си поръчваме: “Two coffies no sugar and ashtray” (пусти пушачки). Изречение нарочно съставено от прости думички.
Пристигат 2 кафета със захар и една странна чаша с нещо полу-прозрачно. На учудените ни погледи сервитьорката казва (със затруднение естествено): “Two coffies and no sugar icetea” (icetea – звучеще долугоре така: естий).

Та като стана дума за кафе… Колежката обра всички точки. Реши да си купи кафе от близката лавка, но да си го пие в офиса.

Още си спомням наелоновата торбичка, в която си го пренесе. Долу имало само керамични чаши. Всичко за в къщи се насипва в торбички. Било то кафе, сок и други.

Местните толкова се бяха осъвършенствали, че пиеха сока със сламка направо през възела на торбичката. И до ден днешен не знам как успяват да я промушат.